В рамките на проекта ACADE-ME, финансиран от програмата на Европейския съюз „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV), се адресира устойчивият проблем със социалното включване на ромите, особено чрез достъп до образование и успех в него.
За да се изследва този въпрос от гледна точка на партньорските организации от различни европейски страни, днес публикуваме приноса на водещия партньор, Ljudska Univerza Lendava.
Статията разглежда основните причини за слабото академично представяне сред ромските младежи, като подчертава как дискриминацията, предразсъдъците и липсата на ресурси продължават значително да пречат на развитието на тяхната общност. Образованието, повишаването на осведомеността и популяризирането на положителни ролеви модели са ключови инструменти за борба с антициганизма и насърчаване на по-справедливо и включващо образование за ромските младежи.
Приносът на Ljudska Univerza Lendava
Причините за слабите академични резултати на ромските младежи са сложни, тъй като образователният неуспех не зависи само от индивидуални недостатъци, но също така е тясно свързан със структурни и културни фактори, дълбоко вкоренени в обществото.
Културното разнообразие често не съответства на преобладаващите стандарти и очаквания в училищата, което води до разминаване между домашната и училищната среда. Тази общност продължава да се сблъсква с предразсъдъци, стереотипи и дискриминация в образованието поради своите културни различия.
Много семейства живеят в условия на крайна бедност, което засяга достъпа до образование за деца, юноши и възрастни. Липсата на материални ресурси, неподходящи жилищни условия и ограничен достъп до предучилищно образование са само част от факторите, които затрудняват младите хора да започнат успешно своето образователно пътешествие.
Образователните специалисти често обсъждат ниските резултати от обучението в ромската общност. За съжаление, това не успява да се противопостави на широко разпространеното негативно отношение към образованието и да насърчи развитието на мерки за справяне с образователните трудности чрез специфични адаптации.
В проучване, проведено в Турция, много роми изразиха силно чувство на вина за липсата си на образование, като я свързват директно с бедността си. Това чувство често се появява в интервюта с ромски младежи, с които имаме контакт: много от тях обвиняват себе си за своите академични неуспехи, приписвайки ги на предполагаемо по-ниски способности в сравнение с „другите“. В резултат на това те се възприемат като недостатъчни и вярват, че основната отговорност за училищните им неуспехи е тяхна.
Семейната среда винаги е определящ фактор. Основният хабитус на децата в общността често е несъвместим с практиките и очакванията на образователната система.
Анализирайки тази ситуация чрез концепцията на Бурдийо за хабитус, тази несъвместимост може да бъде интерпретирана като „продукт на антиромска социализация, тъй като повечето ромски деца обикновено вярват на това, което им се предава от мнозинството, в този случай от учителите“ (Gezing and Greenfields 2017, с. 37).
Ромските деца често се сблъскват с различни предизвикателства, включително ниско ниво на родителско образование, липса на подкрепа за домашно обучение и несигурни социални и икономически условия.
Тези фактори оказват отрицателно въздействие върху тяхната мотивация, самочувствие и академични постижения. Освен това, ограничената способност на училищната система да се адаптира към техните нужди, съчетана с липсата на специфично обучение за учителите, подчертава недостатъчната подкрепа.
Тези аспекти, заедно с участието на семейството, са ключови за осигуряване на ефективна интеграция на ромските ученици в образователния процес.
Ромските ученици имат разнообразен произход при постъпване в училище, като са изградили мисловни модели и навици, които затрудняват интеграцията им в официалната училищна среда.
Освен това, учителите често не осъзнават какво означава за дете да се сблъсква с противоположни културни влияния (Marovič 2010, с. 251). В съзнанието им съществуват две културни традиции, два езика и два начина на живот, тъй като семейството и заобикалящата социална среда не предоставят последователна социализация. Тази психическа сложност дълбоко влияе върху формирането на детската идентичност.
Много ромски деца все още навлизат в образователната система от среда, изолирана от основните социални течения, произтичаща от начин на живот, който социално-икономическите промени и политическото законодателство са нарушили сериозно през последните десетилетия.
Изолацията, често причинена от унижението, което ромските деца все още често преживяват в училищната среда, създава амбивалентност към образователната система и към неграмотното не-ромско общество, чувство, което се предава особено на следващите поколения.
Ромските деца често са изключвани от училищната среда поради неподходящо поведение. Новите поведения, които ромските деца усвояват в училище, често нарушават усещането им за общностна сплотеност, което е характерно за ромската общност.
Прякото последствие е отслабване на тяхната социална приемственост и чувство за принадлежност към двете общности. Това води до културна разлика между приемливото поведение в ромската култура и в училищната среда, което може да доведе до социално изключване от едната или другата група. Въпреки това, по-често се случва те да бъдат изключени и от двете групи.
Отношенията между ромските и не-ромските групи са изключително важни за образованието на децата. Всъщност степента на интеграция е един от решаващите фактори за техния академичен успех. Родителите често се колебаят да изпратят децата си на училище поради „страх от обиди, тормоз и дори физическо насилие, подчертавайки как тяхната култура не е уважавана от съученици, учители или образователната система като цяло“ (Munda and Peček 2013, с. 139).
Враждебността, с която продължават да се сблъскват много ромски деца в училище, представлява сериозна пречка за тяхната пълна интеграция, което се отразява и на честите отсъствия. За много родители, избягването на училище е единствената стратегия за защита на децата им от стереотипи и предразсъдъци, на които са постоянно изложени.
„Неявяването и нередовното посещаване на училище имат вредно въздействие върху образованието, тъй като ромите често не успяват да отговорят на стандартите на доминиращата култура, което влияе върху процента на отпадане“ (Harding 2014, с. 26).
През 2005 г. социалните работници Еличова и Двоřákова провеждат задълбочено изследване на психологическите характеристики на ромските деца, като установяват прояви на враждебност и агресия, придружени от негативно самоусещане, неблагоприятна преценка за техните способности, песимизъм и значителна зависимост от другите. Те също така наблюдават, че ромските деца разчитат силно на емоционалната и конкретната подкрепа на околните, което е следствие от незрялост и липса на самооценка.
„Децата, които изразяват негативен поглед върху света, чувстват се заплашени и несигурни, възприемат се като по-низши, са по-малко успешни и по-малко социално интегрирани“ (Kosmač Brezar 2010, с. 236).
Според изследване от 2002 г. на Букър, напреженията между учители и семейства могат бързо да възникнат, когато учителите възприемат, че ромските деца влизат в училище, непознати с институционалните норми и очаквания.
„Много родители всъщност продължават да се тревожат, че формалните знания, придобити в училище, не само че са в конфликт с традиционните умения на тяхната общност и свързаните с тях ценности, но също така могат да компрометират способностите, предадени в домашната среда“ (Levinson 2008, с. 36).
Тези родители, повлияни от собствените си негативни образователни преживявания и осъзнаването на слабата си подготовка, изразяват страховете си главно чрез избягване на диалога с учителите.
Невъзможно е да се отрече, че дете, израснало в неблагоприятна среда с неграмотни родители, може да не получи достатъчна семейна подкрепа в образователното си пътуване. Както подчертава Шифтар през 1970 г., родителите на ромските деца често са се стремели да скрият ниското си ниво на образование от учителите. Осъзнавайки своите ограничения в помощта на децата си със ученето и мотивацията за изпълнение на задачи, това прави ангажимента им към образованието още по-сложен.
Гоб, словенски академик, в изследване, проведено от Мунда и Пешек през 2013 г., твърди, че ромските родители искат децата им да успяват в училище и осъзнават значението на образованието за бъдещето им. Въпреки че знаят, че децата им трябва да завършват домашните си работи, те често съжаляват, че не могат да им помогнат. Доказателствата показват, че се чувстват безпомощни да убедят децата си да посещават училище редовно.
Те осъзнаваха, че редовното присъствие би помогнало да демонстрират пред учителите сериозността, с която се отнасят към образованието. Много родители обаче не можеха да подпомогнат децата си със задълженията по училищната работа поради ограниченото си образование, но твърдо отричаха да са безразлични към образованието на децата си.
Анализът на основните причини за неуспеха в образованието сред ромите е от съществено значение за възстановяване на тяхното право на обществено пространство. Това осъзнаване е толкова важно, колкото и прилагането на политики и програми, които подкрепят ромското образование. Въпреки това, такива програми често „не успяват, защото резултатите са краткосрочни, а политиките и програмите не вземат напълно предвид ситуацията на ромите“ (Gezing and Greenfields 2017, с. 38).
За съжаление, външният свят рядко има възможност да научи за примери за добри практики, тъй като е по-обвързан с негативни преживявания, основаващи се на процеса на вътрешно присвояване на социални норми.
В този контекст дейностите, популяризирани от проекта ACADE-ME, имат за цел да допринесат значително за преодоляване на образователните и социалните предизвикателства пред ромската младеж, като насърчават включването и равенството чрез повишаване на осведомеността и обучение за всички участващи страни.
