През месеца, който отбелязва Международния ден на ромите и синтите, избрахме да проучим състоянието на ромските жени в Италия чрез гласа на някой, който работи на място всеки ден. Своята гледна точка споделя Саска Йованович, активист и основател на асоциациите ROMNI и ROWNI. Родом от Сърбия, тя живее и работи в Италия от години, където насърчава овластяването на жените и се бори с междусекторната дискриминация, пред която са изправени ромските жени. Интервюиращият е Клаудия Компани.
Въпрос: Нека започнем с въпрос, за да разберем италианския контекст, в който работите: кои са някои от най-добрите практики, възникнали в Италия за овластяване на ромските жени на местно ниво?
Oтг.: Първо, искам да ви благодаря за тази възможност – наистина е чест да споделя резултата от години работа, извършена от асоциации като ROMNI и ROWNI. И особено предвид настоящия исторически момент, смятам, че е много важно да се говори за това как правата на малцинствата, включително общността на RSC, се развиват или по-скоро регресират. Обратно към вашия въпрос: овластяването на ромските жени е процес отдолу нагоре, изграждан ден след ден и започва с прякото участие на самите жени.
Много важен пример е текущият проект RomniMe, който ангажира – и продължава да ангажира – млади ромски жени в дейности за наставничество от връстници: момичета, подкрепени от наставници доброволци, се справят с конкретни проблеми като достъп до услуги, здравеопазване и заетост. Този модел е засилил тяхното самочувствие и автономност.
Други най-добри практики включват:
- Програми за обучение, насърчавани от ROMNI за икономическа независимост и женско лидерство;
- Обществените пространства на ROWNI за майки и дъщери, които насърчават важни връзки между поколенията;
- Културни дейности като уроци по танци, които имаха дълбоко и неочаквано въздействие, превръщайки се в пространства за диалог относно идентичността, дискриминацията и насилието, основано на пола.For many girls, dance has become a way to reconnect with their cultural roots—critically and constructively.
Въпрос: Всички тези преживявания показват колко важна е ролята на организациите за общността. Има ли ръководени от роми НПО?
Отг.: Има няколко в Италия, но определено не са мнозинството. Тези, които съществуват, се опитват да дадат всичко от себе си, както на практика – като подкрепят общностите с ежедневни предизвикателства като кандидатстване за документи, намиране на работа или осигуряване на жилище – така и като действат като мостове към институциите.
Въпрос: Ясно е, че вършите много работа! Знам, че вашите асоциации също са активни в борбата срещу множествената и междусекторната дискриминация. Можете ли да ни кажете ролята на ръководените от ромите НПО в тази област?
Отг.: Ромските НПО играят основна роля. Тези организации не само представляват автентичния глас на общността, но често запълват празнината, оставена от липсата на обществена намеса. Те предлагат обучение за лидерство, наставничество и кариерно ориентиране, но най-важното е, че дават шанс на ромските жени да бъдат главни герои, а не просто получатели. За съжаление, антиромският расизъм все още е структурен в Италия и засяга цялата общност. Но ромските жени са изправени пред множество форми на дискриминация: въз основа на пол, етническа принадлежност и социално-икономически статус – накратко, това е въпрос на множествена и междусекторна дискриминация.
НПО работят за противодействие на това, като създават безопасни пространства, предлагат конкретни възможности и насърчават лидерството на жените. Без стабилно финансиране обаче е трудно да се осигури приемственост. Тези организации са истински социални инфраструктури и трябва да бъдат подкрепяни като такива.
Въпрос: Често сте споменавали липсата на институционална подкрепа. Според вас какви приоритети трябва да бъдат разгледани, за да се подобри конкретно състоянието на ромската общност — и по-специално на ромските жени, които често са изправени пред по-неравностойно положение? Какви са основните препоръки за политиката?
Отг.: Това е сложен въпрос, защото има много аспекти, с които трябва да се справим. Но ще се опитам да обобщя това, което според мен са ключовите точки, от които трябва да започнем.
Прост, но основен ръководен принцип е, че най-ефективните политики идват от общността. Ето защо първата ми препоръка е да се засили прекият диалог с ромската общност – особено с ромските жени. Това също означава признаване на ръководените от роми НПО като официални заинтересовани страни: институциите трябва да се обръщат към нас, за да разберат истинските нужди на общността. Ние можем да предложим ценна информация и да служим като конкретен мост между институциите и местното ниво.
Но за да работи този диалог, стабилното финансиране е от съществено значение: работата на терен изисква време, умения и ресурси.Друг важен аспект е гарантираният достъп до образование и професионално обучение.
Добър пример е проектът RomniMe, който трябва да стане част от публичната политика със структурирана финансова подкрепа. По-конкретно, за младите ромски жени образованието трябва да бъде придружено от стипендии – само тогава много семейства ще бъдат насърчени да подкрепят училищните и образователните пътеки на дъщерите си.
Също така е от съществено значение да се инвестира в предприемачеството на ромските жени чрез насърчаване на инструменти като етични микрокредити и подобряване на културните и социални дейности, ръководени от жени в общността.
Всъщност самостоятелната заетост често е по-реалистичен вариант от търсенето на работа поради продължаващите предразсъдъци на пазара на труда. И накрая – и това може би е най-важната препоръка – имаме нужда от структурни действия срещу анти-ромския расизъм. Това означава постоянни кампании за повишаване на осведомеността, задължително обучение за държавни служители и включване на анти-ромския расизъм сред основните приоритети на европейските антидискриминационни политики.
Въпрос: Много ясно и силно послание. Искате ли да ни оставите с последна мисъл?
Отг.: Ромската общност често се възприема като проблем – и това е неприемливо. Интегрирането на една общност никога не трябва да се счита за проблем за едно демократично общество. Всички сме човешки същества и заслужаваме да се чувстваме добре дошли навсякъде.
И преди всичко, ние, ромските жени, не сме проблем за решаване – ние сме изключителен ресурс за нашето общество. Но ние трябва да бъдем поставени в позиция да го докажем. Докато сме принудени да крием кои сме, за да бъдем приети, няма да можем да постигнем истинска промяна.
Еманципацията на ромските жени е борба за социална справедливост. Ще продължим да работим всеки ден, но имаме нужда от институции, политика и гражданско общество, които да застанат сериозно и последователно до нас. Защото истинската промяна се гради заедно!
В заключение е важно да се подчертае, че проектът ACADE-ME, в който ROMNI— организацията на Саска Йованович е партньор, ангажира се с редовното публикуване на информация, доклади и информационни материали, насочени към справяне с постоянния провал на политиките за социално включване на ромите. Проектът поставя образованието, повишаването на осведомеността и насърчаването на положителни модели за подражание в центъра на борбата срещу анти-ромския расизъм, дискриминацията и пречките пред овластяването на ромите. ACADE-ME се финансира от Европейската програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). За повече информация относно ACADE-ME, моля, посетете специалния уебсайт.
